ИНФОРМАЦИЯ
Вишен и Лада, влизайки в съюз обединили своите Кодове и Образи в едно цяло. Със силата и моща на първичните свои Божествени Родове, родили първенеца – първото свое чедо – Сварог! Определили съдбата му да усъвършенства и преобрази Земята със своят дух. Със своя талант и сила Сварог в единство с Дхармата създали бъдещият свят за своите потомци.
Преданията разказват, че първоначално Земята била без реки, морета и езера, а за океани въобще не знаели. Имало само подземни ручеи с извираща питейна вода от тях. Вятърът разнасял песъчинките събирайки ги в кълба. И тогава съзряла Земята, задишала, размърдала се, разделила се на части, а празнините между тях се запълнили с вода – Ладна, някъде много студена, а някъде топла и солена. Образувал се разломът в земната кора. Сварог играейки си взел нещата в свои ръце, започнал да устройва и подрежда Земята. Красотата ѝ да показва, образите да проявява.
Преобразила се земята. Сварог взел за жена от Водата на свещеният Лад – дивна Дева прекрасна с душа чиста. Нарекли я Сва. Сключили Светъл Съюз, от Родните Богове Светли одобрен и във всемирието запечатан. Невестата Сва, радвала Вишен и Лада, със своята кротост и умения.
Тръгнал от техният съюз първата връзка на Земният Род – първата кръвна група /група А/. Човек с първата кръвна група е потомък на Сварога, и има всички негови качества, т.е. произхода му е от самият Сварог. Представителите на първата кръвна група са първостроителите – ловци отличаващи се със сила и издържливост.
От древни времена потомците на РОДа на Сварог празнували есента.
СВАРОЖИ ПРАЗНИЦИ
ИНФОРМАЦИЯ
На свещеният език на рус-арийте думата „Сварог“ се превежда като „ходещ по небето“. В древни времена така са означавали дневният ход на Слънцето по небето, а след това започнали да наричат небето – небесният свят. С други думи сина на Рода – Бог Сварог е първият син на Вишен и Лада.
Сварог – сварил, създал всичко на Земята. Облагородил я и тя станала майката Земя. Той открил вълшебният камък Алатир. Произнесъл магическо заклинание и камъка засиял с бяла светлина. Станал Бял пламтящ камък и отчупил от четирите си страни парчета от камъка, които дал в Дар на стихиите, запечатвайки в тях техните кодове. Смирени били стихиите, всяка имаща своя камък Алатир. Стихиите почитайки този камък, черпят силите си от него за съзидание.
Сварог играейки си със своята могъща сила с Алатира разпенил водата на морета и океани. В индийският епос това явление се нарича разбъркване на океана.
Алатира се използвал и за други цели. Удряйки по него с чук, образувайки от искрите огнена енергия, която запълвала кръговете около Земята и образувала защитни слоеве – Кръг след Кръг.
Построил около Алатира храм в чест на Всевишния. Така се получила думата олтар – най-святото място в храма. Сварог научил хората да готвят /творят/ от млякото извара и сирене, които някога се считали за свещена храна, дар от Боговете.
Създал Сварог – Свещената Сварга, небесата където отиват нашите славни предци. Ярките звезди това са техните сияещи очи с които дедите и прадедите ни гледат нас, нашите земни дела които вършим. Свърх /Сварх/ и досега означава майсторски направено, чудесно. Варене и изваряване може да стане само с помощта на огъня и водата /вар-вода/. Сварог създава не с думи, не с магия за разлика от Велес, а с обРАзи, той е създател на материалният свят. Той се грижи за Човеците, за своя род. Слънцето Ярило, нашият дядо е наДАРил своя внук Сварог с тайната на използване на огъня, а Сварог я е разкрил на хората. Започнали потомците на Сварог да сготвят храната си и да се греят в студените дни. Хвърлил от небето на земята Сварог плуга и ярема за да обработват хората земята си, хвърлил брадвата, за да пазят земята си от враговете, и чаша да пият от нея от свещената напитка Сурия .
Храма на Всевишния с алатира – Алатира стои и до днес на склона на свещената планина Елбрус /Висока в района на Кавказ – 5 600метра/. В древността тази планина се е наричала по различен начин Бел-Алебир, Бялата планина, Белина. Тук тече река Бяла, а по рано е имало Бел Град, където са живеели народа Белогорци. Всички имена в тези места са свързани с цвета на камъка Алатир – бял, при удар от който излизат искри. По тези места до неотдавнашните времена стоеше монумента на великият славяно-руски герой потомъка на Бело горците – Буса Белояр.
Както вече казахме едно от най-важните неща направени от Бог Сварог е създаването на Малкият и Големият Кръг /Коло/ на времето – земното и космическото.
Сварог е Бог творец и заКОНодател, първият син на Лада и Вишен, любим брат на Велес, Перун, Аустин Тарх – Дажд Бог. Думиург, съгласно орфическите традиции го наричат Хефест. Всяка ковачница е храм на Сварог, затова при устройството на храмовете съвременните наследници на Сварог трябва да помнят това. Първият покровител на занаятчиите, ковачите и всички занаяти свързани с огъня. Треба /приношение/ на Сварог се прави със сирене /сиренки/ или с извара. /Думата на руски е „тварог“ и означава извара на български / Тварог е синоним на Сварог, и означава сътворен по същият аналог е ИзВара-Свара/. Това е символа на небесния хляб. Образът на Сварог се приема, като голям камък на когото са нанесени символите на огъня.
Празнуването на деня на Сварог е на 14 ноември – Сварожки /на български св. Козма и Дамян/. Почетат се Бащата и Сина – Сварог е огънят.
Арийските веди казват, че Сварог обича силните, трудолюбивите и верните на думата си Човеци.
Към Сварог се обръщат за благополучие и успех в работата си. Мъжете се обръщат към Сварог за крепко здраве, жените се обръщат към него да пази децата от болести. Ако искат да намерят вярно решение молят за помощ Сварог – мъдрият съдия на споровете. Старците разказват, че студът който идва от ковачницата на Сварог в планината сковава цялата земя в мраз. А човеците, посрещайки първите мразовити дни, като празник се РАдват и в тях страх от студа няма. Не тъгуват и не се отчайват, напротив радват се и се веселят. В човеците потомци на Сварог, есенните Сварогови празница са на особена почит.
На есенните Сварогови празници реколтата е събрана, преброена и прибрана в хамбарите. В съвестният стопанин в къщата му има ред, да стигне хлябът му за дългата зима.
Настават времената за труд на славните майстори и майсторки! Жените събирайки се на седянки предат прежда от вълната, за да могат за пролетта да си ушият ярки ризи и сукмани със защитни шевици по тях. Мъжете за други неща се захващат: инструментите за пролетта да отремонтират, да направят домакински съдове от дърво. В голямото семейство работа винаги ще се намери. Дали за себе си, дали за продажба, добрият майстор без работа не стои. На есенните Сварогови празници най-почитани са ковачите, но и другите майстори също. Особенно почитат Свароговите празници момичетата дето искат да си намерят годеник и да се омъжат. Сварог крепко съдбата изковава и свадбени пръстени кове. Към Сварог се обръщат особено момичетата, които искат да имат щастлив брак.
Когато момичето пораснело и настанело време да се омъжва майка ѝ ѝ устройвала проверка за това на есенните Сварогови празници, на първият ден 14 ноември. Тогава бъдещата невеста ще прави храна за цялото семейство. От сутринта момичето само събира продуктите, с които трябва да готви обяда за цялото семейство. На Сварожия празник непременно на масата се слага сготвена кокошка или пилешка супа, за да може скоро да се омъжи. Такива храни се слагат на масата.
Вечерта девойките се събират в една от къщите. На Свароговите празници, всеки стопанин е щастлив да го посетят младежите. В която къща празнуват Свароговите празници ще има благодат. Вечерята на Свароговият празник се наричала „Поръсване“, готвили традиционно зърнена каша. Като всяка девойка носела зърнени храни и ги готвили заедно в общо блюдо. Като готвейки си пеели:
„Батко Сварог, помогни ми да се омъжа, за дълги и щастливи години заедно.“
„Батко Сварог, по къщите ходил, гвоздей събирал и сватбите ковял. Да бъде добрина на вечни векове“
А вечерта на седенките, канели и момците. С тяхното идване почвали и танците, като момичетата били под строгите погледи на бащите, братята и дядовците, които оглеждали момците и избирали своя зет. Момците се стараели да показват сила и издържливост, за да се харесат на момичетата, които те също избирали. Красавицата, в която ще се влюбят, и с която скоро сватба ще вдигнат.
Ето описание на една сватба на предците ни:
Женитба в именията на Светогор. Омъжвали най-малката дъщеря Лина. Веселието вървяло по реда си, когато вече минавала братинята /дървен съд в който се налива вино, медовина, сурия/ с медовината.
Желаем всичко най-добро на младоженците, а най-вече им желаем мъдрост!
Гой! Слава! – отговаряли седящите зад богато наредената маса гости. Дъщери имал Светогор много, и коя от коя по красиви: Еля, Тайя, Майя, Айя, Ася, Меря. Всички вече били омъжени за Богове, а Меря, любимката на Светогор, помолила баща си, да я омъжи на Вана – простосмъртният, който с ума, откритият си характер и смелостта си покорил сърцето не само на Меря, но и на Светогор. И на боговете се харесвал Вана, Те често поглеждали към гостоприемният му дом на брега на река „Двина“, и били приятели с Вана и Меря. На сватбата имало много хора, освен дъщерите на Светогор и Пленка, всичките братя и племеници, чичовците и лелите, както и техните роднини, много хора имало на сватбата. Но Светогор, когато построил къщата си, помнил предсказанието на Макоши, която му обещала и му дала голямо, щастливо и задружно семейство.
Сватбата празнували в най-голямата зала. Но сватбата не е само за младоженците, а и за най-близките им роднини. Това е заповед от самият РОД, който наставлявал да се живее по правилата, родовият дълг да се изпълни, връзката на РОДа да се продължи. Масите се огъвали от ястията, сурията се леела като река, а танцьори, певци и акробати забавлявали гостите.
На главните места на масата седели младоженците и двамата със зелени венци на главите. Като Лина не сваляла поглед от мъжа си Дон – бога на реката. Било прието по традиция да се плаче на сватбата“. Колко повече сълзи от невестата, толкова повече радост от жената“.
Вече не невеста, а жена получила на капището разрешението от Сварог, твореца на Сватбата, и Майчицата – Лада, да ползва само лявата си ръка. Която неудобно показвала през красивия богато украсен сарафан, като гостите ги обсипвали със хмел и зърно, желаейки им щастлив и богат живот. Дясната и ръка била привързана с плат към лявата богатирска ръка на мъжа ѝ.
Яжте и пийте колкото ви се иска! – подканяла Лина гостите, въпреки че те изпили около огъна на капището само по глътка медовина от братинята. Не бивало повече нито глътка да пие!
И все пак, колко е странно да напуснеш бащиният си дом, да се простиш с роднините си, хранителите си /приятели/! – мислите на Лина се въртяха в главата ѝ.
А как жалостиво, пееха приятелките и, изпращайки я при жениха:
„Вчера на теб, майка ти косата на плитка ти вплиташе, а днес на две я разплетоха, живей родна майчице без мен!“
Косата преди напускане на майчиния дом, на две плитки ѝ наплетоха. Облякоха и ризата с „плачещи“ ръкави, покриха я с непрозрачен плат, и към капището я поведоха. Тук в този дом повече никога, като в роден няма да се върнеш. Хранителите вече ще ти бъдат други, тези от рода на мъжа ти. Продължаваше да си мисли Лина.
Какъв беше този смешен вълхв! Защо ни питаше поред – обичаме ли се един други му, ще запазим ли верността и грижата си един за друг? Та нима това не е ясно? Сковал е нашата сватба Сварог, а Лада-Майчица ни е подарила Лада на любовта. А Макоши е вплела нашите съдби, когато три пъти обиколихме три пъти венчалният огън с Дон. Така станахме вече ние мъж и жена, и хранителите от неговия род, ме взеха под своята опека. Погледнала Лина на дясно, и не за първи път се удивлявала, как такъв красавец ме взе за жена. Как той красиво ми каза „Лада моя, в присъствието на Боговете и Богините на Сварга, и пред лицето на нашите два рода – вземам те за моя жена. Аз ще споделя с теб своя живот, своята душа и своята съдба. Всичко което имам, вече е и твое. Кълна се, че ще те обичам теб, ще ти бъда верен и ще се грижа за теб и за децата, които ти ще ми родиш. Ще защитавам теб, нашите деца, и нашият дом. Ще правя всичко това за да се гордееш със своя мъж. В богатство и в бедност, в здраве и в болест, няма да ни попречат да бъдем заедно до смъртта ни! Носи този пръстен като свидетелство за моята клетва! През това време певците на сватбата пеели следната песен:
Макошь премудра мати покутна, Судьбы ведница веретенница, Нити кручёны судьбы вручёны, Коло верчены справно венчаны, Долей доброю дари вдостали, Недоль отведи рассей россыпью.
Накрая на сватбата със скрита радост могъщият Дон, обявил: „Пъдпъдъкът пристигна айде, че невестата иска да си ляга!“
Това означавало, че на масата се поставяло сватбеният пирог – кокошка, пирог с подправки, от средата на който се издигал ароматен дим, което дало името му – пирог. Дошло времето за важният сватбен обряд – прощаване с девическият венец. Младоженеца внимателно свалил от главата на булката венеца, дал ѝ го в ръка, и тя без да гледа го хвърлила към мястото където се събрали неомъжените момичета. Според поверието, която го хванела била следващата, която ще се омъжи. А приятелките на булката през това време пеейки обрядни песни, поставяли на главата и кърпа /като на нея имало образно казано два рога/- отличителният белег на омъжената жена. Тук идвал реда на кокошката-пирог – Лина започнала да реже пирога и да го раздава на гостите, като този който искал да се омъжи следващата година, бързал да го изяде докато още не е изстинал.
Е какво моя Линочка – подвдигнал се от масата могъщият Дон и казал: гостите ни похапнаха, пийнаха, повеселиха се, а моите приятели провериха нашият общ дом. Няма ли там нещо лошо, хубаво ли е леглото, има ли оставено мед, зърно и вода, взимай по голямо парче от сватбеният пирог и да ходим да се освободим от нашият пост.
Тогава това, което започвало, още повече накарала да се изчерви бедната Лина.
Гой ты дид – Сварог, проведи через порог! Гой ты дид-Сварог, Ладо-мати есть пирог! Гой! Сва! Слава!
Ако при прочитане на информацията при Вас възникне отклик от Вашата – съвест и съзнание, то значи във вас има капчица кръв на истински Човек.
А вие с какво може да се обърнете към Сварог на есенният празник.
Да го почетете като майстор ковач на вашата съдба.
Да го помолите да изкове вашият щастлив брак
Нека всичко да бъде Во Благо на вечни времена!
Празнувайте есенните Сварогови празници, спазвайки родните традиции.
С почит към по-възрастният брат, скъпият ти брат!
Надари мили братко спокойствие на роднините, на хората защита, дай им огън в любовта, да пламти сърцето на всеки сродник, нека всички се погледнем в очите и да се разгори огънят на кръвта в телата ни! Нека започнем да си помагаме и да се грижим един за друг!
Нека ръка да не вдигнат за убийство на роднините си, нека си спомним наставленията на небесният ни Отец – Славният Вишен, Светлият Бог – нашият прародител.
Благослови нас и сам Бъди благословен във всички светове!