ИНФОРМАЦИЯ
Времето на магията на сътворението тече, Небосвода на Земята е облагороден, човешкият род живее в щастие и мъдрост, радвайки своите предци.
Кацането на извънземни с техния разбит кораб, на нашата земя РОДна, майка, хранителка, се превърна в черно зло.
Лада и Вишен позволиха на извънземните да ремонтират кораба си, но извънземните-яйцеглави не можеха да излязат навън, земният въздух беше смъртоносен за тях. Много от тях умряха, преди да успеят да се върнат на родната си планета. Вишен се смили и им позволи да си създадат помощници по техен образ, но такива, че да живеят на земята и да им помагат в ремонта на кораба, за да се измъкнат някак. Дълго време извънземните не успяваха в това, което бяха замислили, накрая взеха същество с недостатък и тяхното ДНК, като получиха разумно същество, което използваха за извличане на необходимите суровини за ремонт на кораба.
Когато ремонтът приключи, се оказа, че съществата с тяхната кръв не могат да бъдат транспортирани до тяхната планета. Извънземните-яйцеглави избягаха, изоставиха своето творение на милостта на съдбата и милостта на Рода. Вишен в гняв не позволи на негодниците да отидат далеч, настигна ги на втората луна Леля. Без да пресметне силата си, той унищожи не само извънземния кораб, но и луната Леля. По негова милост той отдели за сътворените, изоставените на Земята от своите господари, територия за живот отвъд Храмовете-Спасове. Строго им нарежда да спазват условията на живот, да не нарушават спокойствието на хората. На територията на Спасовете-Храмове може да се намират и люде, творението на яйцеглавите, да обменят новини, например, или някакви знания да получават, но не за дълго. Те не биха могли да бъдат в тези енергии, които са същността на Човеците. Учиха много, преобразиха се. Но чистотата на техните мисли и действия беше много различна от човешките. В продължение на много хилядолетия беше тяхното преобразуване. С хитрост и лукавство, за да оцелеят и да придобият образа на душата, те се обединяваха в брачен съюз с човеците и раждаха своите деца без образа и подкрепата на предците.
Бедата дойде на майката земя от тези люде, нечовеците. Процъфтяваха лъжите, хитростта, завистта, убийствата – начало на упадъка на морала.
Раждането на Аустин от свещения съюз на Вишен и Лада даде шанс на людете и нелюдете да приемат чисто преображение чрез служене. Те създадоха своя, човешка култура и традиции, но носеха камък в пазвата си (вместо сърце). И всеки път, от време на време, със своя зверски инстинкт те започваха войни, внасяха раздори, превъзнасяха се.
Аустин – четвъртият си син на Вишен и Лада е бил наричан с много имена. И Тарх Бог, и ДаждБог, Исус Христос /чуждите са си го присвоили за себе си, и за отмъщение си съчинили религия за него. Отмъщавали си за това, че ги поставил на мястото им, като ги разобличил/. Човеците, РОДа и семейството му в негова чест на силата и духовната мъдрост на Аустин построили град – Тарх град /Южната резиденция на държавата Артария, днешният Киев/.
Много хора обучил Аустин, давал им наставления, обяснявал същността на чистотата на кръвта, учил ги на аскеза и премъдрости разни, на тези които го слушали и искали да го чуят.
Ходил и проповядвал духовността на Рода, проявявал силата и мъдростта, наставлявал и указвал на хората и човеците, как да живеят по-добре. Много от творените се устремили към него, приели наставленията как да се радват на живота, приели да се трудят и усърдно да се обучават. Но други замисли зло.
Дошло време да създават съюз, да женят четвъртият син Аустин: събрали се братята Сварог, най-големият, вторият Велес, третият Перун и започнали да се подсмиват и шегуват с Аустин, с братски закачки да се забавляват с него. Призовали Лада да изберат съюзница на малкият си брат. Но Аустин им казал, че от Рода человечески жена ще вземе. От Царският Род девица ще вземе за жена и нека нейните бавачки да я доведат, като и определил среща. Поразмислили се братята, но не попречили, разбирайки сериозните намерения на Аустин. Майката Лада и таткото Вишен, съгласието си също на малкият си син дали и правото му на избор. Погледнал към девата, в душата си приел образа и, и я призовал. Заприготвяли се бавачките, и потеглили на среща с Аустин, носейки със себе си зестрата.
Аустин през това време с учениците си ходил сред хората давайки им знанията, стоял на брега реката, нощувал в шатрата. През това време с него били Петър и Юуда /в семейните летописи на Рода е написано точно така Юуда/. Останалите ученици останали да се занимават с почистване и подготовка за сватбата.
Дошла в къщата девицата, казвала се Марушка /по късно чуждите я нарекли Мария Магдалена/ от Царският първороден Род на меровингите вълшебници, тя била най-голямата дъщеря на Марамир Дългокосия.
Пристигнали те и веднага почувствали недоволството от страна на учениците. Тези негодници им дали студени стаи, умишлено не им дали да ядат. Добре, че бавачките били взели със себе си и завивки и храна. Решила Марушка да не стои в този негостоприемен дом, а да тръгне за срещата с Аустин. Но разбрали за нейното желание, подлите ученици започнали да и се присмиват и подиграват. А за смелост, такава една гадна, доста вино изпили. При което те пребили и изнасилили девицата, като я оставили гола да лежи на пода. На сутринта като изтрезнели подлите твари и разбрали, какво са направили решили да прикрият престъплението си, като убият Марушка, заедно с бавачката и /Рода на бавачката и до днес е жив и е заедно с първородният Род/. През това време Марушка се съвзела и разбрала, че искат да я убият, при което с бавачката пребити и в кръв целите побягнали към мястото, където бил Аустин. Викала го тя със сърцето си, викала и мъката своя изплакала, своята болка, оскърбление и унижение му предала мислено. Излязъл на среща и Аустин, а зад него излезли слушащите го, а тя със своята бавачка, едва държащи се на крака, паднали в краката му, бършейки сълзите си с косите си. Разказала му тя как са постъпили с нея неговите подли ученици, а предателите твари, започнали да викат и ръкомахат, че тя сама е дошла при тях, пила е вино и после сама е искала с тях да преспи. Страшен станал Аустин, почервенял, отблъснал от себе си тези подлеци, сърцето му изстинало към тях. Взел Марушка на ръце, и отишли в пустинята, като четиридесет дни преминали в строг пост. Призовал баща си Вишен и майка си Лада,помолил ги за съвет и помощ. Получавайки ги, за четиридесет дни излекувал Марушка, възстановил духа и кръвта и в цялост. Четиридесет дълги дни без хляб и вода, получили те благословението на Рода и излезли пред хората и Човеците вече като семейство. От свещеният им съюз се родила дъщерята на Аустин и Марушка, която нарекли Зара Зоряница. Така се появила четвъртата кръвна група, даряваща на хората духовността.
/От архива на първородният род/