Лада е и пътя, и целта. Вътрешното, отразено във външното. Това, в което се разтваря отчуждеността, е Лада в сърцето. Лада в Природата. Лада между родствениците. Лада между Боговете и хората. Лада между ЯВ и НАВ. Между енергиите на Силите на душите. Лада между различните лица на Единния. И просто Лад-а (Лада)… от прясната вода в дева прекрасна, на Вишен за жена взета.
Родовият искон е запечатаното в родовата памет очертание на Пътя, по който са вървели нашите Предци, Древната мъдрост. Обичаите. Начинът на живот. Замъкът, който се отключва с ключа на Сърцето на ВсеВишния. Тайнството на Яв. Връвта, съединяваща Рода Земен с Рода Небесен. Доверието, обграждащо вратите на Веданието.
Все-Богът е Един, но неизчислими са Неговите Ликове, съществуващи в Родовото ВсеБожие. В гръмотевичната буря са едни, във водата – други. Земята не прилича на Небето, но кой ще каже, къде свършва Земята и къде започва Небето? Всичко е РОДно, всичко е Родно, близко, свое. Родните Богове ни гледат с хиляди Звездни Очи. Не ни надзирават, не ни следят, просто гледат. Техният поглед е поглед на Вечността, и в безмълвието, техните Гласове глаголят: Не се бой! Ти не си чужд, в този омагьосващ Свят! Ти си част от него и твоето Сърце бие в такт със Сърцето на Света! И ти Ги чуваш със Сърцето си, и със Сърцето си ведаеш. В безмълвието е Любовта.
Човекът не е роб, а работник и съ-Творец с Боговете. Родните Богове са Старшите в Рода наши, а ние всъщност сме Техни внуци. Човекът, както и Самите Богове, е облечен с природните стихии, но не се изчерпва с тях (това не е всичко). Неговата Соб (Духовна природа) е нетленна и неизменна. Душата е податлива на страсти и изменчива. Тялото е временно съсредоточение на четирите стихии: Земя, Вода, Огън, Въздух. След смъртта, Соб се съединява с ВсеБога, Силата на Душата – с Рода Небесен и Предците, а тялото се разлага на стихийните съставки. Тялото след смъртта се предава на Огъня, по исконът творящ на земята.